муза

Речник на българския език

му̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. му̀зи, ж.
1. Една от деветте богини, покровителстващи според древногръцката митология науките и изкуствата.
2. Прен. Вдъхновителка за творчество; източник на вдъхновение.

Грешни изписвания (1)

  • музъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-за
членувано му-за-та
мн.ч. му-зи
членувано му-зи-те
звателна форма