пла̀мък
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. пла̀мъци, (два) пла̀мъка, м.
1. Излъчвани от запален предмет огнени езици, нагорещени светещи газове. Пламъкът на свещта трептеше при всеки полъх.
2. Прен. Страст, въодушевление.
3. Прен. За бурни събития и чувства — сблъсък, изява. В пламъка на любовта. В пламъците на войната.
4. Градинско цвете с огненочервени цветове; салвия.
• Огън и пламък. 1. — Много темпераментен човек.
2. Много ядосан, сърдит човек.
3. Изпълнена със силни чувства творба.
1. Излъчвани от запален предмет огнени езици, нагорещени светещи газове. Пламъкът на свещта трептеше при всеки полъх.
2. Прен. Страст, въодушевление.
3. Прен. За бурни събития и чувства — сблъсък, изява. В пламъка на любовта. В пламъците на войната.
4. Градинско цвете с огненочервени цветове; салвия.
• Огън и пламък. 1. — Много темпераментен човек.
2. Много ядосан, сърдит човек.
3. Изпълнена със силни чувства творба.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- пламак
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пла-мък | |
|---|---|---|
| непълен член | пла-мъ-ка | |
| пълен член | пла-мъ-кът | |
| мн.ч. | пла-мъ-ци | |
| членувано | пла-мъ-ци-те | |
| бройна форма | пла-мъ-ка | |
| звателна форма | — | |