1.
у̀стрем
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. у̀стреми, (два) у̀стрема, м.
1. Подем, порив, насочена стихия. Устрем към свобода. Устрем към образование.
2. Пристъп, напор, удар.
прил. устремѐн, устремѐна, устремѐно, мн. устремѐни. Устремен към любовта си.
същ. устремѐност, устремеността̀, ж.
1. Подем, порив, насочена стихия. Устрем към свобода. Устрем към образование.
2. Пристъп, напор, удар.
прил. устремѐн, устремѐна, устремѐно, мн. устремѐни. Устремен към любовта си.
същ. устремѐност, устремеността̀, ж.
Синоними
- подем, порив, полет, бързина, стремителност, стихия, устременост
- насока, насоченост
- пристъп, атака, щурм, нападение, напън, напор
- прилив
- бързо движение, бяг, втурване, хукване
- възторг, въодушевление, жар
- вълнение, вълни, нахлуване, прииждане, изблик, бушуване
- пламък, увлечение, вдъхновение
- усърдие, ревност, старание, стремеж
Грешни изписвания (1)
- устрим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ус-т-рем | |
|---|---|---|
| непълен член | ус-т-ре-ма | |
| пълен член | ус-т-ре-мът | |
| мн.ч. | ус-т-ре-ми | |
| членувано | ус-т-ре-ми-те | |
| бройна форма | ус-т-ре-ма | |
| звателна форма | — | |