щурм

Речник на българския език

щурм съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

щу̀рмът, щу̀рма, мн. щу̀рмове, (два) щу̀рма, м.
1. Решителна атака на крепост, позиции. Тръгвам на щурм.
2. Прен. Натиск, удар на вятър, буря и др.

Грешни изписвания (1)

  • штурм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щурм
непълен член щур-ма
пълен член щур-мът
мн.ч. щур-мо-ве
членувано щур-мо-ве-те
бройна форма щур-ма
звателна форма