атака

Речник на българския език

ата̀ка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ата̀ки, ж.
1. Стремително въоръжено нападение на войските на противника; щурм.
2. Прен. Бързо и решително настъпление, нападка (в спор, в спортна игра и др.). Словесна атака. Футболистите тръгнаха в атака.
3. Спец. В медицината — остър пристъп на болка. Сърдечна атака.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • атакъ
  • ътака
  • ътакъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ата-ка
членувано ата-ка-та
мн.ч. ата-ки
членувано ата-ки-те
звателна форма —

Връзки