нападка

Речник на българския език

напа̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. напа̀дки, ж. Обвинение, укоряване на някого. Злостни нападки.

Грешни изписвания (7)

  • нападкъ
  • напатка
  • напаткъ
  • нъпадка
  • нъпадкъ
  • нъпатка
  • нъпаткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-пад-ка
членувано на-пад-ка-та
мн.ч. на-пад-ки
членувано на-пад-ки-те
звателна форма