оскърбление

Речник на българския език

оскърблѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. оскърблѐния, ср.
1. Само ед. Оскърбяване.
2. Постъпка или думи, които имат за цел да обидят някого. Тежко оскърбление.

Грешни изписвания (3)

  • оскарбление
  • ускарбление
  • ускърбление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-кър-б-ле-ние
членувано ос-кър-б-ле-ни-е-то
мн.ч. ос-кър-б-ле-ния
членувано ос-кър-б-ле-ни-я-та