пренебрежение

Речник на българския език

пренебрежѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Липса на внимание към някого или към нещо; незачитане.
2. Високомерно отношение към някого, липса на уважение.

Грешни изписвания (7)

  • пренебрижение
  • пренибрежение
  • пренибрижение
  • принебрежение
  • принебрижение
  • принибрежение
  • принибрижение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-неб-ре-же-ние
членувано пре-неб-ре-же-ни-е-то
мн.ч. пре-неб-ре-же-ния
членувано пре-неб-ре-же-ни-я-та