презрение

Речник на българския език

презрѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Чувство на пълно пренебрежение, неуважение, незачитане. Презрение към доносника.
2. Безразличие към опасност поради липса на страх. Презрение към риска.

Грешни изписвания (1)

  • призрение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. през-ре-ние
членувано през-ре-ни-е-то
мн.ч. през-ре-ния
членувано през-ре-ни-я-та