вражда

Речник на българския език

вражда̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. враждѝ, ж. Отношения и/или действия, изпълнени с омраза, неприязън, ненавист. Той е в постоянна вражда със съседите си.

Грешни изписвания (3)

  • враждъ
  • връжда
  • връждъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. враж-да
членувано враж-да-та
мн.ч. враж-ди
членувано враж-ди-те
звателна форма