неприязън

Речник на българския език

неприя̀зън съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

неприязънта̀, само ед., ж. Недоброжелателно отношение към някого, враждебност, омраза. Изпитвам неприязън към приятелите му.

Грешни изписвания (7)

  • непреязан
  • непреязън
  • неприязан
  • нипреязан
  • нипреязън
  • ниприязан
  • ниприязън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неп-ри-я-зън
членувано неп-ри-я-зън-та
мн.ч.
членувано
звателна форма