злоба

Речник на българския език

зло̀ба — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Чувство на силна неприязън, недоброжелателство; желание да се причини зло на някого; злост. Злобата му към нея растеше. Гледаше със злоба.
2. Зъл човек. Той е голяма злоба.
• Злобата на деня. — Особено интересни, интригуващи за момента случки и събития.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • злобъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зло-ба
членувано зло-ба-та
мн.ч. зло-би
членувано зло-би-те
звателна форма —

Връзки