озлобление

Речник на българския език

озлоблѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Проява на злоба, на зло чувство към някого. Изпитвам озлобление.

Грешни изписвания (3)

  • озлубление
  • узлобление
  • узлубление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оз-лоб-ле-ние
членувано оз-лоб-ле-ни-е-то
мн.ч. оз-лоб-ле-ния
членувано оз-лоб-ле-ни-я-та