завист

Речник на българския език

за̀вист съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

ж., само ед. Чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи. Обхвана я завист заради успеха на приятелката ѝ.

Грешни изписвания (1)

  • завест

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-вист
членувано за-вист-та
мн.ч. за-вис-ти
членувано за-вис-ти-те
звателна форма