рѐвност
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
ревността, само ед., ж.
1. Болезнено мъчително чувство на недоверие, на съмнение в обичта на любимо същество, в неговата вярност. Ревността му ме измъчва.
2. Разг. Завист. ревността, само ед., ж. Усърдие, залягане, старание, прилежание с цел постигане на нещо.прил. ревностен, ревностна, ревностно, мн. ревностни.
1. Болезнено мъчително чувство на недоверие, на съмнение в обичта на любимо същество, в неговата вярност. Ревността му ме измъчва.
2. Разг. Завист. ревността, само ед., ж. Усърдие, залягане, старание, прилежание с цел постигане на нещо.прил. ревностен, ревностна, ревностно, мн. ревностни.
Синоними
- ревнивост, подозрителност, съмнение, мнителност
- усърдие, залягане, стремеж, старание, съревнование, жар, грижливост, привързаност, прилежание
- дух, кураж, издръжливост
- плам, разпаленост, страст
- желание, готовност, нетърпение, пламенност, енергия, жажда, алчност
- сериозност, задълбоченост, добросъвестност, съвестност
- сила, буйност, несдържаност, стремителност, ярост
- увлечение, устрем
Грешни изписвания (3)
- ревнуст
- ревнос
- ревнус
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | рев-ност | |
|---|---|---|
| членувано | рев-ност-та | |
| мн.ч. | рев-нос-ти | |
| членувано | рев-нос-ти-те | |
| звателна форма | — | |