готовност

Речник на българския език

гото̀вност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

готовността̀, само ед., ж.
1. Желание, добра воля да се направи нещо. Изразявам готовност да помогна.
2. Състояние на подготвеност. Имай готовност за утре!

Грешни изписвания (7)

  • готовнуст
  • гутовност
  • гутовнуст
  • готовнос
  • готовнус
  • гутовнос
  • гутовнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-тов-ност
членувано го-тов-ност-та
мн.ч. го-тов-нос-ти
членувано го-тов-нос-ти-те
звателна форма