разположение

Речник на българския език

разположѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разположения, ср.
1. Мястото, където се намират сграда, постройка, стая и др. по отношение на други. Южно разположение. Хубаво разположение на стаите.
2. Власт, която се дава на някого, да се разпорежда временно с чужда собственост. Слугите са на твое разположение.
3. Разпределение на войскова част по позиции.
4. Настроение, душевно състояние.
5. Добро отношение, симпатия към някого.
Имам на разположение. — Разполагам.
На разположение съм. — Готов съм да помогна, да услужа.

Грешни изписвания (7)

  • разполужение
  • разпуложение
  • разпулужение
  • ръзположение
  • ръзполужение
  • ръзпуложение
  • ръзпулужение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-по-ло-же-ние
членувано раз-по-ло-же-ни-е-то
мн.ч. раз-по-ло-же-ния
членувано раз-по-ло-же-ни-я-та