симпатия

Речник на българския език

симпа̀тия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. симпатии, ж.
1. Предразположеност, влечение към някого или нещо. Усмивката му спечели моята симпатия.
2. Прен. Разг. Човек, към когото е насочено влечението; либе, изгора, севда.

Грешни изписвания (11)

  • симпатиъ
  • семпатеа
  • семпатеъ
  • семпатея
  • семпатиа
  • семпатиъ
  • семпатия
  • симпатеа
  • симпатеъ
  • симпатея
  • симпатиа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сим-па-тия
членувано сим-па-ти-я-та
мн.ч. сим-па-тии
членувано сим-па-ти-и-те
звателна форма