влечение

Речник на българския език

влечѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Стремеж, наклонност. Имам влечение. Нямам влечение към математиката.
2. Стремеж за интимна близост.

Грешни изписвания (1)

  • вличение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вле-че-ние
членувано вле-че-ни-е-то
мн.ч. вле-че-ния
членувано вле-че-ни-я-та