наклонност

Речник на българския език

накло̀нност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

наклонността̀, мн. накло̀нности, ж. Влечение към нещо, склонност. Има музикални наклонности.

Грешни изписвания (15)

  • наклоннуст
  • наклоност
  • наклонуст
  • нъклонност
  • нъклоннуст
  • нъклоност
  • нъклонуст
  • наклоннос
  • наклоннус
  • наклонос
  • наклонус
  • нъклоннос
  • нъклоннус
  • нъклонос
  • нъклонус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нак-лон-ност
членувано нак-лон-ност-та
мн.ч. нак-лон-нос-ти
членувано нак-лон-нос-ти-те
звателна форма