спосо̀бност
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
способността, мн. способности, ж.
1. Обикн. мн. Природна дарба; талант, дарование, заложби. Имам големи способности.
2. Само ед. Пригоденост за някаква дейност, умение, притежавана възможност да се извърши нещо. Имам способността да уча езици.
3. Само ед. Присъщо качество, свойство. Металите имат способността да се окисляват.
1. Обикн. мн. Природна дарба; талант, дарование, заложби. Имам големи способности.
2. Само ед. Пригоденост за някаква дейност, умение, притежавана възможност да се извърши нещо. Имам способността да уча езици.
3. Само ед. Присъщо качество, свойство. Металите имат способността да се окисляват.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- способнуст
- спусобност
- спусобнуст
- способнос
- способнус
- спусобнос
- спусобнус
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | спо-соб-ност | |
|---|---|---|
| членувано | спо-соб-ност-та | |
| мн.ч. | спо-соб-нос-ти | |
| членувано | спо-соб-нос-ти-те | |
| звателна форма | — | |