дарование

Речник на българския език

дарова̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. дарова̀ния, ср.
1. Дарба, талант. Актьорско дарование.
2. Човек, който притежава дарба. Конкурс за млади певчески дарования.

Грешни изписвания (3)

  • дарувание
  • дърование
  • дърувание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. да-ро-ва-ние
членувано да-ро-ва-ни-е-то
мн.ч. да-ро-ва-ния
членувано да-ро-ва-ни-я-та