талант

Речник на българския език

тала̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тала̀нти, (два) тала̀нта, м.
1. Обикн. ед. Творческа надареност, уникална способност в някоя област; наклонност, заложба, дарба, дарование. Имам талант. Талант за учене на езици. Певчески талант.
2. Прен. Талантлив човек.

Грешни изписвания (1)

  • тълант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-лант
непълен член та-лан-та
пълен член та-лан-тът
мн.ч. та-лан-ти
членувано та-лан-ти-те
бройна форма та-лан-та
звателна форма