разсъ̀дък
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
м., само ед. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разум. Помрачен разсъдък.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- расъдък
- разсъдак
- расъдак
- ръзсъдак
- ръзсъдък
- ръсъдак
- ръсъдък
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | раз-съ-дък | |
|---|---|---|
| непълен член | раз-съ-дъ-ка | |
| пълен член | раз-съ-дъ-кът | |
| мн.ч. | раз-съ-дъ-ци | |
| членувано | раз-съ-дъ-ци-те | |
| бройна форма | раз-съ-дъ-ка | |
| звателна форма | — | |