интелект

Речник на българския език

интелѐкт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Способности за мислене, равнище на умствено развитие на човека. Висок интелект. Развит интелект.

Грешни изписвания (3)

  • ентелект
  • ентилект
  • интилект

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-те-лект
непълен член ин-те-лек-та
пълен член ин-те-лек-тът
мн.ч. ин-те-лек-ти
членувано ин-те-лек-ти-те
бройна форма ин-те-лек-та
звателна форма