разум

Речник на българския език

ра̀зум — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разсъдък. Разумът го напусна.
2. Здрав смисъл, благоразумие, мъдрост. Бабата учи на ум и на разум.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • разом

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-зум
непълен член ра-зу-ма
пълен член ра-зу-мът
мн.ч. ра-зу-ми
членувано ра-зу-ми-те
бройна форма ра-зу-ма
звателна форма —

Връзки