мозък

мн. мо̀зъци, (два) мо̀зъка, м.
1. Съвкупност от нервни клетки и влакна, която запълва черепа и гръбначния стълб на човека и висшите животни; орган на мисленето у човека. Главен мозък. Сътресение на мозъка.
2. Прен. Само ед. Ръководен център на нещо. Той е мозъкът на цялата операция.
3. Само ед. Мека тъкан, която запълва кухините на костите. Костен мозък.
4. Прен. Ум, умствени способности. Той е голям мозък.
прил. мо̀зъчен, мо̀зъчна, мо̀зъчно, мн. мо̀зъчни. Мозъчна дейност. Мозъчен кръвоизлив.
• До мозъка на костите. — Извънредно много, до краен предел.
• Изтичане на мозъци. — Емиграция на интелигенция.
• Мозъчен тръст. — Научноизследователски център, в който е събран интелектуалният елит в някаква област.