размисъл

Речник на българския език

ра̀змисъл съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. размисли, м. Задълбочено обмисляне, премисляне. Откъсна ме от размислите ми.

Грешни изписвания (3)

  • размесал
  • размесъл
  • размисал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ми-съл
непълен член раз-ми-съ-ла
пълен член раз-ми-съ-лът
мн.ч. раз-мис-ли
членувано раз-мис-ли-те
бройна форма раз-ми-съ-ла
звателна форма