разсъждение

Речник на българския език

разсъждѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разсъждения, ср.
1. Последователно свързани мисли, които водят до умозаключение. Дълбоки разсъждения.
2. Изказване. Неговите разсъждения ми харесаха.

Грешни изписвания (7)

  • расъждение
  • разсаждение
  • расаждение
  • ръзсаждение
  • ръзсъждение
  • ръсаждение
  • ръсъждение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-съж-де-ние
членувано раз-съж-де-ни-е-то
мн.ч. раз-съж-де-ния
членувано раз-съж-де-ни-я-та