съображение

Речник на българския език

съображѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съображѐния, ср. Нещо, което се взема под внимание; предварително обмислена идея. До последния момент не се знаеше кога ще тръгнат от съобразения за сигурност.

Грешни изписвания (7)

  • саображение
  • саобръжение
  • саубражение
  • саубръжение
  • съобръжение
  • съубражение
  • съубръжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-об-ра-же-ние
членувано съ-об-ра-же-ни-е-то
мн.ч. съ-об-ра-же-ния
членувано съ-об-ра-же-ни-я-та