повод

Речник на българския език

по̀вод — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀води, (два) по̀вода, м. Приспособление за водене на добитък.


мн. по̀води, (два) по̀вода, м. Непосредствена причина, основание за нещо.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • повот
  • повут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-вод
непълен член по-во-да
пълен член по-во-дът
мн.ч. по-во-ди
членувано по-во-ди-те
бройна форма по-во-да
звателна форма —

Връзки