подбуда

Речник на българския език

подбу̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. подбу̀ди, ж. Причина, която предизвиква определено действие; подтик.

Грешни изписвания (3)

  • подбудъ
  • пудбуда
  • пудбудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-бу-да
членувано под-бу-да-та
мн.ч. под-бу-ди
членувано под-бу-ди-те
звателна форма