зародиш

Речник на българския език

1. заро̀диш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. заро̀диши, (два) заро̀диша, м. Най-ранният стадий от развитието на организма на човек или животно — от оплождането до самостоятелния живот; ембрион.
2. Зачатък в семето на растение.
3. Прен. Начален етап от развитието на нещо; зараждане. Унищожавам в зародиш.

Грешни изписвания (3)

  • зародеш
  • зъродеш
  • зъродиш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ро-диш
непълен член за-ро-ди-ша
пълен член за-ро-ди-шът
мн.ч. за-ро-ди-ши
членувано за-ро-ди-ши-те
бройна форма за-ро-ди-ша
звателна форма

2. зародиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

зародиш е производна форма на зародя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).