кълн

Речник на българския език

кълн — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

къ̀лнът, къ̀лна, мн. къ̀лнове, (два) къ̀лна, м.
1. Израстък, който излиза от семе при прорастване.
2. Прен. Обикн. мн. Зачатъци, зараждане на нещо. Кълновете на просветата. Кълнове на ренесансово мислене. Кълновете на любовта.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кълн
непълен член къл-на
пълен член къл-нът
мн.ч. къл-но-ве
членувано къл-но-ве-те
бройна форма къл-на
звателна форма —

Връзки