ядка

Речник на българския език

я̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. я̀дки, ж.
1. Вътрешност на черупчест плод. Бадемова ядка.
2. Жлези в месо, които имат зърновидна форма.
3. Прен. Най-важното, същността на нещо.
4. Остар. Малка организирана група, която изпълнява задачи, обикновено конспиративни. Бойна ядка.

Грешни изписвания (3)

  • ядкъ
  • ятка
  • яткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. яд-ка
членувано яд-ка-та
мн.ч. яд-ки
членувано яд-ки-те
звателна форма