за

предлог.
1. За означаване на място, където някой се хваща, залавя, връзва. Хванах я за ръката. Хванах се за ухото. Вързаха го за дървото.
2. За означаване на посока, направление, крайна цел на движението. Заминавам за Канада. Този влак е за София.
3. За означаване на продължителност на време. Ще го напиша за един час. Отивам на море за десет дни.
4. За означаване на време, определено за някакво действие. Ще отложим срещата за утре.
5. За означаване цел или предназначение; годност, съответствие. Отивам за хляб. Работя за слава. Четка за обувки. Паста за зъби. Тази хартия става за писане. Не ставам за такава работа. Малък съм за работа.
6. За означаване на обект, въпрос, относно който се пише, говори, разсъждава и др. В тази книга се разказва за турското робство. Ще се говори за опазване на природата. Искам да те питам за изпита.
7. За означаване на причина на действието. Трябва да се извиниш за тази постъпка. Плащат му за работата.
8. За означаване на обект, от чиято гледна точка се преценява нещо. За него е важно да има пари.
9. С глаголи като вземам, смятам се, минавам и под. Помислих го за студент. Минава за начетен.
10. За означаване на поредност. За втори път идвам в Пловдив. За последен път ти казвам.
11. За означаване на предмета за размяна; за подмяна. Ще си купя обувки за 1000 лв. Давам сливи за смет.
12. С глаголи като копнея, тъгувам, моля се, милея; болно ми е, яд ме е и др. Тъгувам за родния си край. Милея за университета.
• За бога. — При настоятелна молба. За бога, дай ми повече време.
• Правя нещо за лице. — Лицемерно, за пред хората. Беше любезен само за лице.
• За чудо и приказ. — Много хубаво, чудесно. Направиха сватба за чудо и приказ.