център

мн. цѐнтрове, (два) цѐнтъра, м.
1. Точка, която е еднаквоотдалечена от всички точки на окръжност или кълбо.
2. Средна част на нещо. В центъра на Европа. В центъра на пустинята. В центъра на града са разположени административните сгради.
3. Място, където е съсредоточено нещо; важен пункт. Културен център. Велико Търново е един от университетските центрове. Областен център.
4. Група нервни клетки, които регулират някаква дейност в организма. Дихателен център. Център на речта.
5. Основна, важна тема на разговор или творба.
6. Играчи, които организират нападението в някои колективни спортове.
7. Партийни групировки с умерена политика без ляв или десен уклон.
• Център на тежестта. 1. — Точка в тяло, в която най-силно действа земното привличане.
2. Прен. Най-важното, същността.
• Център на внимание. — Лице, явление или предмет, върху които е съсредоточено вниманието.