възел

Речник на българския език

1. въ̀зел — съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. въ̀зли, (два) въ̀зела, м.
1. Вързано място на въже, връв, конец и под.
2. Подутина, надебеляване.
3. Място, където се събират, съединяват, преплитат или кръстосват линии, части, устройства и др. Жп възел. Пътен възел. Планински възел. Бетонов възел.
същ. умал. въ̀зелче, мн. въ̀зелчета, ср.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • възил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въ-зел
непълен член въ-зе-ла
пълен член въ-зе-лът
мн.ч. въз-ли
членувано въз-ли-те
бройна форма въ-зе-ла
звателна форма —

2. Въ̀зел — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Възил

Връзки