среда

ж., само ед.
1. Място или точка, еднакво отдалечени от краищата на цялото. В средата на стаята. Среда на пръчка.
2. Момент, еднакво отдалечен от началото и края на определен период. В средата на века.
3. Вътрешната мека част на хляб, пита и др. Обичам да ям среда.
4. Произволен промеждутъчен момент в развитието на нещо. По средата на разходката тя го изостави. мн. среди, ж.
1. Само ед. Постоянно обкръжение на живите организми, съвкупност от природни и социални условия на живот; обстоятелства, обстановка. Екологически чиста среда. Географска среда.
2. Колективът, сред който човек живее, с който е свързан според професията, интересите, идеите си и др. под. Общувал съм с хора от различна среда.
3. Част от обществото, обединена от професионален, идеен и др. мотив. Представители на различни среди.
4. Само ед. Пространство. Среда на развитие на бактерии.