климат

Речник на българския език

1. клѝмат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Особеностите на времето в дадена област и смяната на сезоните. Студен климат. Сух климат. Континентален климат. Морски климат.
2. Прен. Атмосфера в човешки отношения, в политика, в семейство и т. н. Добър климат. Здрав творчески климат. Как е климатът в семейството ти?

Грешни изписвания (1)

  • климът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-мат
непълен член кли-ма-та
пълен член кли-ма-тът
мн.ч. кли-ма-ти
членувано кли-ма-ти-те
бройна форма кли-ма-та
звателна форма

2. климат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

климат е производна форма на климам (сег. вр., 3 л., мн. ч.).