лоно

Речник на българския език

ло̀но съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

ср., само ед. Недра, утроба, пазва.
В лоното на природата. — В недрата на природата, дълбоко сред нея.

Грешни изписвания (1)

  • лону

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-но
членувано ло-но-то
мн.ч.
членувано