сърцевина

Речник на българския език

сърцевина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сърцевинѝ, ж.
1. Средната вътрешна по-мека част на стъблото. Сърцевината на дървото беше изгнила.
2. Вътрешна месеста част на плод.
3. Прен. Център, средище.

Грешни изписвания (15)

  • сарцевена
  • сарцевенъ
  • сарцевина
  • сарцевинъ
  • сарцивена
  • сарцивенъ
  • сарцивина
  • сарцивинъ
  • сърцевена
  • сърцевенъ
  • сърцевинъ
  • сърцивена
  • сърцивенъ
  • сърцивина
  • сърцивинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сър-це-ви-на
членувано сър-це-ви-на-та
мн.ч. сър-це-ви-ни
членувано сър-це-ви-ни-те
звателна форма