живец

Речник на българския език

живѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Диал. Пулс.
2. Прен. Импулс, подтик, определящ и движещ действия или дейност.



мн. живцѝ, (два) живѐца, м. Диал. Месото под нокътя или кожичката около него.

Грешни изписвания (1)

  • жевец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жи-вец
непълен член жи-ве-ца
пълен член жи-ве-цът
мн.ч. жив-ци
членувано жив-ци-те
бройна форма жи-ве-ца
звателна форма