същина

Речник на българския език

същина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. същинѝ, ж. Най-важното, най-значимото в съдържанието на нещо; същност. Той осъзна същината на проблема. Същина на литературна творба.

Грешни изписвания (15)

  • саштена
  • саштенъ
  • саштина
  • саштинъ
  • сащена
  • сащенъ
  • сащина
  • сащинъ
  • съштена
  • съштенъ
  • съштина
  • съштинъ
  • същена
  • същенъ
  • същинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-щи-на
членувано съ-щи-на-та
мн.ч. съ-щи-ни
членувано съ-щи-ни-те
звателна форма