цел
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
целта̀, мн. цѐли, ж.
1. Това, към което човек се стреми, което трябва да се осъществи. Цел на пътуването. Благородни цели.
2. Място, обект, в който трябва да се попадне; прицел, мишена. Стрелба в цел.
• Попадам в целта. — Казвам най-важното или най-необходимото.
1. Това, към което човек се стреми, което трябва да се осъществи. Цел на пътуването. Благородни цели.
2. Място, обект, в който трябва да се попадне; прицел, мишена. Стрелба в цел.
• Попадам в целта. — Казвам най-важното или най-необходимото.