идеал

Речник на българския език

идеа̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. идеа̀ли, (два) идеа̀ла, м.
1. Висша цел, стремление. Идеалите на човечеството. Музиката е негов идеал.
2. Само ед. Образец, въплъщение на достойнства. Тази артистка беше нейният идеал. Идеал за истински учен.

Грешни изписвания (3)

  • едеал
  • едиал
  • идиал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иде-ал
непълен член иде-а-ла
пълен член иде-а-лът
мн.ч. иде-а-ли
членувано иде-а-ли-те
бройна форма иде-а-ла
звателна форма