образѐц
—
съществително име, мъжки род
(тип 8)
Значение
мн. образцѝ, (два) образѐца, м.
1. Модел, който показва начин за извършване на нещо. Попълнете документа по образеца.
2. Показателно или пробно изделие; вид, мостра. Донесох образци от новото изделие. Минерални образци.
3. Някой или нещо, на които трябва да се подражава. Животът му е образец за успешна кариера.
1. Модел, който показва начин за извършване на нещо. Попълнете документа по образеца.
2. Показателно или пробно изделие; вид, мостра. Донесох образци от новото изделие. Минерални образци.
3. Някой или нещо, на които трябва да се подражава. Животът му е образец за успешна кариера.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- обръзец
- убразец
- убръзец
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | об-ра-зец | |
|---|---|---|
| непълен член | об-ра-зе-ца | |
| пълен член | об-ра-зе-цът | |
| мн.ч. | об-раз-ци | |
| членувано | об-раз-ци-те | |
| бройна форма | об-ра-зе-ца | |
| звателна форма | — | |