формула

Речник на българския език

фо̀рмула съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. фо̀рмули, ж.
1. Условен израз от букви, цифри и други знаци за означаване на отношения, процеси, състав и др. Математическа формула. Формула на химическия състав.
2. Прен. Оформено правило с елемент на задължителност; предписание, образец, догма. Тези формули са известни на всички.
3. Прен. Кратък и точен словесен израз; определение, сентенция, максима.

Грешни изписвания (3)

  • формола
  • формолъ
  • формулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фор-му-ла
членувано фор-му-ла-та
мн.ч. фор-му-ли
членувано фор-му-ли-те
звателна форма