формулировка

Речник на българския език

формулиро̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. формулиро̀вки, ж.
1. Формулиране. Формулировката беше направена веднага.
2. Формулирана мисъл; определение, формула (в 3 знач.).

Грешни изписвания (31)

  • формолеровка
  • формолеровкъ
  • формолерофка
  • формолерофкъ
  • формолировка
  • формолировкъ
  • формолирофка
  • формолирофкъ
  • формулеровка
  • формулеровкъ
  • формулерофка
  • формулерофкъ
  • формулировкъ
  • формулирофка
  • формулирофкъ
  • фурмолеровка
  • фурмолеровкъ
  • фурмолерофка
  • фурмолерофкъ
  • фурмолировка
  • фурмолировкъ
  • фурмолирофка
  • фурмолирофкъ
  • фурмулеровка
  • фурмулеровкъ
  • фурмулерофка
  • фурмулерофкъ
  • фурмулировка
  • фурмулировкъ
  • фурмулирофка
  • фурмулирофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фор-му-ли-ров-ка
членувано фор-му-ли-ров-ка-та
мн.ч. фор-му-ли-ров-ки
членувано фор-му-ли-ров-ки-те
звателна форма