терк

Речник на българския език

терк съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тѐркът, тѐрка, мн. тѐркове, (два) тѐрка, м. Остар.
1. Образец, модел, калъп.
2. Еталон за кройка. Шия по терк.
3. Прен. Разг. Особен човек, човек, с когото трудно можеш да се разбереш.
4. Разг. Като прил., неизм. Особен, неразбран. Терк човек. Терк жена.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. терк
непълен член тер-ка
пълен член тер-кът
мн.ч. тер-ко-ве
членувано тер-ко-ве-те
бройна форма тер-ка
звателна форма